Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2011 02:11 - Крал Артур
Автор: mednorog Категория: История   
Прочетен: 8773 Коментари: 4 Гласове:
21

Последна промяна: 28.01.2011 13:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image


 Келтите вярвали в съществуването на задгробния живот. Те смятали, че техните най-смели герои след смъртта си се отправят към утопичния остров Авалон, където царуват хилядолетия наред. Това било наградата им за светите дела и подвизите, които извършили приживе.

През XII-ти век историкът Джефри Монмутски написва своята “История на кралство Британия”, където решава да помести и историята на келтския герой крал Артур. Според историка, смъртно раненият Артур бил отнесен на остров Авалон, където неговата сестра фея Моргана обещала да излекува краля, ако той завинаги остане при нея.

Легендата за крал Артур твърдяла, че той ще се завърне, за да освободи валийските воини от игото на английските господари - те дори искали той да стане техният бъдещ крал. Летописецът Уилям от Малмсбъри, подобно на много други тълкуватели на легендата, през 1125 г. пише, че гробът на Артур е неизвестен, а приказките за неговото завръщане са просто небивалици.

Гробът на Артур е неизвестен!
През XII-ти век английските крале неведнъж имали стълкновения с валийците, които продължавнали да вярват, че един ден Артур ще се завърне от Авалон и ще прогони узурпаторите. Крал Хенри II от династията на Плантагенетите решил, че най-разумно ще бъде да открие гробът на крал Артур, за да се убедят валийците, че техният водач никога няма да се завърне от отвъдното. Хенрих получил сведения, че гробът на Артур е в Гластънбъри и наредил на абатите от местния манистир да започнат да търсят тленните останки на краля.

В келтската митология Гластънбъри е известен с името “Остров от стъкло”, тъй като в онези древни времена той бил обкръжен от всички страни с вода. По време на т.нар. “Железен век” част от графство Съмърсет се намирало под водата, а до Гластънбъри хората се добирали с лодки.

Манастирът в Гластънбъри е основан през 705 г., а през X-ти век става част от бенедиктския орден. През 1184 г. абатството е опожарено и Хенрих II започва да го възстановява. През 1189 г. обаче кралят умира, а монасите продължават да търсят останките на Артур, като се надяват, че евентуално откритие ще им донесе известност и богатства. 

Резултатите от разкопките надхвърлят очакванията на всички онези, които се опитват да свържат легендата с действителността. Работата протича без излишна гласност, докато най-накрая на дълбочина 2 метра монасите откриват онова, което така настървено търсят - каменна плоча и оловен кръст с надпис на латински, гласящ: “Hie jacet sepultus inclitus rex Arturius in insula Avalonia” (“Тук, на остров Авалон, почива прославеният крал Артур”).

Още по-надълбоко монасите намират дървен ковчег и два скелета - голям, със следи от удари по черепа, и втори скелет, доста по-малък от първия. Край тях монасите откриват два светли кичура коса. Очевидно телата принадлежали на крал Артур и жена му Гуинивър...

През 1827 г. крал Едуард I заповядва костите на Артур да бъдат извадени и изложени на публично място като свидетелство за безвъзвратната кончина на легендарния герой. По-късно останките били погребани н гробница пред манастира Гластънбъри, където останали до закриването на светия храм през 1539 г.

Разбира се, твърде вероятно е самите абати да са измислили и разпространили историята за откриването на мощите на крал Артур, за да съберат средства за просъществуването на манастира Гластънбъри.

През 1934 г. на мястото на Гластънбъри бял свят виждат останките от гробница, открита от изследователи, която обаче е празна. Днес тя стои там като мемориален свидетел на отминалите дни. При други разкопки, проведени под ръководството на археолога Рал Редфорд през 1962 г., е намерен гроб, който обаче отново се оказва празен, въпреки надеждата на изследователите, че са открити останките на крал Артур. Разкритието става на около 15 км. от църквата “Пресвета Дева”.

Оловният кръст, открит от монасите в Гластънбъри, също предизвиква доста съмнения в научните кръгове. Съществуват няколко различни варианта на надписа върху кръста, които обаче изчезват окончателно преди около двеста години. Съгласно първите описания, в надписа се упоминава не само крал Артур, но и неговата възлюбена лейди Гуинивър. През 1607 г. в труда си “Британия” историкът Уилям Кемдън отрича, че името на Гуинивър е изписано върху легендарния кръст.

Вероятна е хипотезата, че кръстът е изработен от монасите през 1190 г. и представлява част от голямата мистификация, създадена около образа на крал Артур. Примитивният графичен характер на надписа сочи за далеч по-ранното му произхождение, което означава че той е автентичен, въпреки че отново не е изключена възможност за фалшифициране. Латинският вариант на името Артур (“Arturius”) през въпросния период вече е излязъл от употреба и се среща единствено в документи, запазени от VII век. Споровете в тази област продължават...

По-нататъшната съдба на кръста е забулена в тайна. Известно е, че той се съхранява в манастира до неговото закриване, докато 200 г. по-рано е бил собственост на свещенодеец от събора в Уелз. Кръстът не е открит от съвременните изследователи, намерени са обаче доказателства за неговото реално съществуване.

Самият манастир Гластънбъри представлява благоприятна среда за създаването на митове и легенди. В дохристиянските времена на скалистата площадка на хълма Гластънбъри се извършвали кървави езически ритуали. Разкопки водят до разкриването на християнски постройки, съществували преди появата на манастира Гластънбъри през 705 г.

Счита се, че един от първите проповедници на Евангелието и основател на древни християнски църкви в Англия е Йосиф Ариматейски, ученик на Христос. С разрешението на Пилат, Йосиф сваля Учителя от Кръста, завива Го в плащеница и с почести Го погребва в гробница. Според някои исторически документи, по-късно Йосиф се присъединява към братството на Гластънбъри.

image







Тагове:   крал,   Артур,


Гласувай:
21
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tit - Много интересно!:)
17.01.2011 02:36
Филмът, чиито плакат ползваш, е срахотен!
И историята ти е страхотна, но...ти си знаеш!
Няма логика в надписа, нито в езика, на който е написан!
Самата история със свещения граал и прочее е мит от средните векове. Артур, ако въобще е съществувал, е живял преди тъмните векове/V - Х/.
Но това не е важно...достойнството, честта и благородството, които разнася легендата са важни! Толкова красота и величие има в нея - лъч вяра от далечен и непознат народ!
Поздрави!
цитирай
2. mglishev - В случая с Артур
17.01.2011 03:27
легендата е за предпочитане пред историята :)
цитирай
3. captain - Една от най-интересните легенди. ...
17.01.2011 05:31
Една от най-интересните легенди. Обичат я дори децата.
цитирай
4. анонимен - Важното е Холивуд да произвежда.
17.01.2011 06:38
Важното е Холивуд да произвежда.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mednorog
Категория: Видео
Прочетен: 83249
Постинги: 8
Коментари: 45
Гласове: 869
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930